Начална страница

Новини

Авторът

Колекция Сапьор.BG

Търси се

Библиография

Контакт с автора

Противопехотната мина ПФМ-1 "Green parrot" - изследване на автора

 

    Съветската противопехотна мина ПФМ-1 се смята за “класика” в раздела на фугасните противопехотни инженерни боеприпаси, предназначени за дистанционно миниране. Боеприпасът е създавен като копие на американската мина BLU-43, известна като “драконов зъб” /Dragon`s tooth/ , и е разработен в изследователския център в гр. Балашиха. Предполага се, че ПФМ-1 е приета на въоръжение в Съветската армия в средата на 60-те години, като първите данни за употребата й в бойни условия са от 1973 г. по време на арабско-израелският конфликт от страна на Сирия.03_07_01.jpg (8571 bytes)

Касета КСФ-1 - разрез

Какво представлява конструктивно ПФМ-1? Тялото на мината е изработено от корозионноустойчив високоплътен полиетилен и има формата на пеперуда. По-дебелото от крилцата, което е кухо, е резервоара за 58 мл/40 г четирикомпонентен течен експлозив, обозначен като ВС-6Д. В центъра на тялото е взривателят ВГМ-572, чрез който се възпламенява заряда на мината. По-тънкото крилце е плътно и служи за стабилизиране на мината в полет при падането й към земята.

03_07_03.jpg (14293 bytes)

Касета КСФ-1

Мините ПФМ-1 са касетъчни боеприпаси и се подреждат в няколко вида касети. В касетата КСФ-1 мините са разпределени в клипсове по 18, като тя общо съдържа 4 клипса или общо 72 мини. Системата за миниране от хеликоптер Ми-8, обозначена като ВСМ-1, съдържа 7424 мини, като те се разпръсват за 40 сек. от подаден от пилота сигнал, създавайки минно поле с дължина 2 км. Системата за миниране с реактивна артилерия 9Н128К3 съдържа 20 контейнера 9Н223 с по 30 мини всеки, или общо 600 мини. Използва се от комплекса “Ураган”. 274i.jpg (23309 bytes)

КСФ-1 - поглед отблизо

 

Как работи взривателят ВГМ-572? Мините се подреждат в клипса на касетите плътно прилепени една към друга, като две по две са съединени с метален детайл /пластинка/. След като се отделят от клипса, пластинката изпада и всяка мина започва да пада към земята самостоятелно. В този момен взривателят започва да преминава постепенно в бойно положение, като този процес трае няколко минути. След като премине в бойно положение, взривателят се задейства от налягане течния експлозив със сила 5 кг. Възпламенява се междинния детонатор в корпуса на взривателя и оттам - заряда на мината.Image3.gif (7523 bytes)

Разрез на ПФМ-1. Тази картинка е от Министерството на отбраната на САЩ.

С цел камуфлиране на мината в зависимост от различните климатични и атмосферни условия пластмасовият корпус се произвежда в 4 цвята - пясъчножълто, светлозелено, кафяво и бяло.

Последният, усъвършенстван модел на мината е обозначен като ПФМ-1С и се отличава от базовия с наличието на самоликвидатор, който може да се регулира за срок от 1 до 40 часа. ПФМ-1С се отличават на външен вид с червено боядисан метален пръстен в задния край на тялото на мината /около взривателя/. Image4.gif (52114 bytes)

Разположение на ПФМ-1 в касетата.

Най-широка употреба на ПФМ-1 е приложена в Афганистан през 80-те години от страна на съветската армия. Понастоящем държавите от ОНД постепенно унищожават запасите си от ПФМ-1, тъй като срокът на съхранение на тези боеприпаси е отдавна изтекъл, а течният експлозив ВС-6Д има неприятното качество да разяжда тялото на взривателя и да е изключително токсичен.

pfm-1.JPG (12687 bytes)

Разрез на ПФМ-1. Той е част от материалите за обучение, предлагани от английската компания "Miltra tamms".

 

Тактико-технически данни на мината:

Обща маса – 80 г

Маса на заряда /ВС-6Д/ - 40 г

Височина на мината – 20 мм

Дължина на мината – 119 мм

Ширина на мината – 64 мм

Усилие за задействане на мината – 5 кг

Време за закъснение на временния предпазител – 1 – 10 мин

pfm-018f.jpg (42104 bytes)

Виктор Попов - Конструкторът на ПФМ-1, на конференция по разминиране в Будапеща.