Инжерно осигуряване на отбранителния бой на механизирания батальон |
||
|
Инженерно осигуряване на отбранителния бой на механизирания батальон
1. Цел и задачи на инженерното осигуряване на отбранителния бой на МБ
Целта на инженерното осигуряване при отбрана се заключава в създаване на необходимите условия за осигуряване устойчивостта на отбраната, повишаване защитата на личния състав и бойната техника от всички средства за поразяване и скрито разполагане на батальона.
Основните задачи по инженерното осигуряване, изпълнявани от батальона при подготовката и в хода на отбранителния бой са:
1.1. При подготовката на отбранителния бой:
- инженерно разузнаване на противника и местността;
- фортификационно оборудване на батальонния район на отбрана;
- устройване на система от инженерни заграждения;
- устройване на пътища за маньовър, подвоз и евакуация на подразделенията на батальона;
- провеждане на инженерни мероприятия по маскировка;
- оборудване на пунктове за водоснабдяване.
От тези задачи първо започват да се изпълняват инженерното разузнаване на противника и местността, фортификационно оборудване на батальонния район за отбрана и устройването на системата от инженерни заграждения.
1.2. В хода на отбранителния бой:
- осъществяване на маньовър с инженерни заграждения за недопускане пробив на противниковите танкове в дълбочина на отбраната;
- изпълнение на инженерни мероприятия по ликвидиране последствията от ударите на противника.
Инженерното осигуряване на отбраната се организира въз основа на решението на командира на батальона в зависимост от получената задача, наличието на сили, средства и време.
Изпълнението на задачите по инженерно осигуряване на отбраната на батальона се извършва със силите на целия личен състав скрито, с пълно напрежение на силите, с максимално използване на средствата за механизация, на местни строителни материали и взривни вещества.
Собственото и придадените инженерни подразделения се използват за изпълнение на най-сложните задачи по инженерното осигуряване, изискващи специална подготовка на личния състав и формиране на дозори, които или се усилват с по 1-2 сапьори или им се поставят конкретни задачи за водене на инженерно разузнаване. За тази цел в батальона може да се създаде инженерен наблюдателен пост.
В БРО могат да действат 1-2 ИНП от бригадата, които се развръщат на разстояние 200-300 м от предния край. В хода на отбранителния бой ИНП действат като ИРД и получават задачите си от бригадния инженер.
1.3. Фортификационно оборудване на батальонния район за отбрана.
Батальонът отбранява район до 5 км по фронта и до 3 км в дълбочина. Той изгражда отбраната си в границите на една позиция, чиято основа са опорните пунктове на ротите, подготвени за кръгова отбрана.
Основа на инженерното оборудване на БРО е фортификационното оборудване, което се заключава в изграждането на фортификационни съоръжения в опорните пунктове на взводовете и ротите, на позициите на противотанковия взвод, минохвъргачната батарея и придадените огневи средства, на КНП, тила, запасните и лъжливите райони.
Фортификационното оборудване на БРО се извършва с цел повишаване ефективността при използване на оръжието и бойната техника, както и за защита на личния състав, въоръжението и техниката от всички средства за поразяване. Извършва се от подразделенията на батальона със собствени сили и максимално използване на средства за механизация, взривни вещества, конструкции и съоръжения промишлено производство и местни строителни материали съобразно със защитните и маскиращи свойства на местността. Обемът на фортификационното оборудване зависи от наличните сили и средства, от времето и условията на обстановката. Редът и сроковете за фортификационно оборудване на БРО се определят с оглед поддържането на висока бойна готовност и непрекъснато повишаване степента на защита. Най-напред се изпълняват мероприятията от етапа "първа необходимост" в РОП. В този случай се оборудват: КНП на КБ с покрита шчела; основния окоп на бойната машина на КБ; районите за разполагане на огневите средства и медицинския пункт.
След това се изпълняват мероприятията от етапа "втора необходимост" в РОП. Тогава се оборудват: блиндажът на основния КНП; запасният КНП на КБ; запасният окоп на бойната машина на КБ; батальонният пункт за бойно снабдяване; укрития за автомобилната техника на батальона; запасните окопи за огневите средства; дооборудва се батальонният медицински пункт.
Накрая се изпълняват мероприятията от етапа "впоследствие" в РОП: изкопават се ходове за съобщения между основните и запасните РОП; отводняват се съоръженията, траншеите и ходовете за съобщения; дооборудват се окопите за огневите средства, укритията на автомобилната техника и батальонният медицински пункт.
1.4. Устройване на системата от инженерни заграждения.
Инженерните заграждения се устройват с цел да се нанесат загуби на противника, да се забави или спре неговото придвижване и да се скове маньовъра му. Планирането на инженерните заграждения е единно, включително и когато се използват средства за дистанционно миниране. То се извършва от щаба на бригадата съвместно с началника на инженерна служба, началника на артилерията и началника на групата на бойно управление на авиацията. Това се налага, за да бъде системата от инженерни заграждения в пълно съответствие със замисъла за водене на отбранителния бой, да е обвързана с бойния ред, огъня, маньовъра и естествените препятствия.
Командирът на батальона доуточнява мястото на загражденията на местността и реда за охранението. В батальонния район за отбрана се устройват минновзривни (противотанкови, противопехотни и смесени минни полета, възли от заграждения, групи мини, минирани завали и подготвени за разрушаване обекти, невзривни (телени мрежи, спирали, рогатки, ежове, ескарпи) и други инженерни заграждения. Те се устройват от подразделения на батальона и придадени подразделения на инженерни войски.
В зависимост от местата и условията на обстановката минновзривните заграждения могат да се устройват в първа и втора степен на готовност.
В ПЪРВА СТЕПЕН загражденията са приведени в пълна бойна готовност: мините окончателно са снаражени и поставени на местата си; минните полета са приведени в бойно състояние; взривните мрежи са подготвени напълно; минните станции са оборудвани, оградите от минните полета и минираните обекти са снети; в набелязаните за разрушаване обекти зарядите са поставени, а в тях детонаторите; в обектите и противотранспортните мини, взривните механизми са поставени и включени.
ВЪВ ВТОРА СТЕПЕН загражденията са подготвени за бързото им привеждане в пълна готовност (първа степен) като: мините са снаряжени окончателно и поставени, но минните полета са оградени; подривните станции са оборудвани; взривните мрежи са подготвени за разрушаване; на обектите подготвени за разрушаване зарядите са поставени, но детонаторите в тях не са поставени; обектните и противотранспортните мини са поставени и замаскирани, но техните механизми не са включени.
Основна характеристика на загражденията се явява тяхната плътност, а на минните полета още и разхода на мини.
Плътността на загражденията показва степента на прикриване със заграждения на отделните позиции, райони и полоси на отбраната. Плътността на противотанковите (противопехотни) минновзривни заграждения може да се определи пред една позиция (предния край) и на дълбочината на позицията, на дълбочина на направленията (рубежа, участъка, полосите) в районите за съсредоточаване, при миниране на пътищата.
Пред една позиция (предния край на отбраната) и на дълбочина на позицията под плътност на миновзривните заграждения се разбира отношението на дължината на фронта, прикриван със заграждения, към общата дължина на позицията. Например, ако общата дължина на позицията е 1500 м, а дължината на минните полета пред нея е 600 м, то плътността на миновзривните заграждения пред предния край на позицията представлява отношението 600/1500 = 0,4.
В дълбочина на направлението (рубежа, участъка, полосата) плътността на загражденията се определя от отношението на общата дължина на загражденията към средната широчина на фронта на направлението.
Под разход на мини се разбира тяхното количество на 1 км минно поле. Основата на загражденията, които се устройват пред позициите на подразделенията и в районите за отбрана са противотанковите и противопехотни минни полета. Противотанковите минни полета обикновено имат размери по фронта 200-300 м и повече, а в дълбочина 60-120 м и повече.
Разходът на мини на 1 км от минното поле е 550-750 противоверижни или 300-400 противодънни мини. На особено важни направления ПТМП могат да се устройват с повишен разход на мини - до 1000 и повече противоверижни или 500 и повече противодънни мини. Такива минни полета обикновено се наричат минни полета с повишена ефективност.
Вероятността за поражение на танкове, бронетранспортьори и бойни машини на пехотата зависи от разхода на мини. От теоретически изслевания е установено, че при разход 750 противоверижни или 400 противодънни мини на км от минното поле вероятността за поражение може да бъде около 0,57 за минно поле от противоверижни мини, а за минно поле от противодънни мини е около 0,85.
Ефективността на минновзривните заграждения, в частност на противотанковите минни полета се определя от очакваните загуби на противника от взривяването на мините и от огъня на отбраняващите се.
Очакваните загуби на противника от минните полета може да се определят по формулата:
Nп=Nат.Рпор.п.кд където:
Nат - брой на атакуващите танкове, които преодоляват минното поле;
Рпор - вероятноста за поразяване на танковете от минното поле;
п - плътност на загражденията пред позицията ( п £ 1 );
кд - коефициент, отчитащ действията на противника при преодоляване на ПТМП. Неговите средни значения могат да бъдат следните:
- при преодоляване на минните полета от противника без разузнаване кд = 1;
- при преодоляване на минното поле от противника при условия че знае на неговите граници, схеми и типовете мини кд = 0,5;
- при преодоляване на минното поле от противника по проходи кд = 0,1 - 0,2.
Противотанковите минни полета обикновено се устройват на танкодостъпните направления на отделни участъци по 80-100 ПТМ с неголяма плътност, 60 мини на 100 линейни метра, а впоследствие плътността нараства.
В дълбочина на БРО, ПТМП се устройват в хода на боя на очерталите се направления за настъпление на противотанковите танкове от ПОЗ на бригадата и групата за миниране от състава на собствения ИСВ. Групата за миниране в състав две сапьорни отделения, от които едно на 2 бр. МТЛБ и едно на автомобил е в състояние с едно развръщане да заминира рубеж с дължина 1 км.
Невзривни заграждения се устройват от подразделенията на батальона, като се приспособяват естествените препятствия или се устройват нови.
Пред предния край на отбраната и на дълбочина на първия ешелон всички мостове и пътни възли се подготвят за разрушаване.
В БРО миновзривните заграждения се устройват в зависимост от танкодостъпния фронт и заповяданата плътност. За БРО разположен в първи ешелон в полосата за отбрана на бригадата тази плътност е 0,8-1. При танкодостъпен фронт 2-3 км, устроените миновзривни заграждения ще бъдат 2,4-3 км. Същите могат да бъдат разположени пред позицията на бойното охранение (1-2 противотанкови минни полета по 300-400 м), пред РОП в първи ешелон и междините (4-6 по 300-400 м) и пред РОП във втория ешелон (резерва) - 2-3 минни полета по 300-400 м, които е желателно да бъдат управляеми.
В БРО се устройват и възли от заграждения. Възелът е комплекс от определени заграждения и разрушения, подготвени в съчетание с намиращите се на местността естествени препятствия, местни обекти и други, при разрушаването на които се осигурява задържането на противника продължително време.
Тяхното място, силите и средствата за тяхното устройване се определят от командира на бригадата, като техния брой може да бъде 2-3 и повече. Обикновено през позицията на бойното охранение един, пред РОП в първи ешелон един-два и в дълбочина. Задействането им се осъществява по заповед на командира на бригадата. Командирът на батальона трябва да организира приемането на устроените миновзривни заграждения, както и тяхната охрана.
1.5. Устройване на пътища за маньовър на подразделенията на батальона.
При подготовката на пътищата преди всичко се предвижда използването на съществуващите, а когато те не достигнат се прокарват колонни пътища. В отбранителния бой за всеки батальон се подготвя един фронтален път от бригадната рокада до батальонния продоволствен пункт, а от него колонни пътища до ротните опорни пунктове. Ако батальонът е усилен с артилерия, за нея се оборудват пътища от рокадата или батальонния фронтален път до огневите й позиции. Ако батальонът е във втория ешелон се подготвят пътища за изнасяне до рубежите за контраатака.
Всички пътища освен батальонния фронтален път се готвят за еднопосочно движение със сили и средства на самите подразделения. Батальонният фронтален път и рокадата се готвят със сили на старшия началник, задължително за двупосочно движение.
За подготовка на пътищата в БРО командирът на батальона следва да задели до едно сапьорно и едно мотопехотно отделение.
1.6. Провеждане на инженерни меропрития по маскировка.
Основната цел на маскировката - скриване построението на бойния ред и замисъла на отбраната от въздушното и земно разузнаване на противника - се постига чрез разнообразно нешаблонно разполагане на обектите и умело използване на подръчни средства и щатни маски. Маскировката на отбранителните съоръжения се осъществява непрекъснато по време на извършването на всички инженерни мероприятия.
Разполагането и оборудването на РОП трябва да се извършва скрито, по възможност нощем или под прикритието на димни завеси. При оборудването се спазват всички мерки за звуко и светломаскировката.
Маскировката при отбрана се провежда непрекъснато със сили на личния състав на батальона по решение и под ръководството на командира на батальона, въз основа на разпореждането по инженерното осигуряване от началника на инженерната служба на бригадата и указанията на командира на бригадата.
Що се отнася до създаването на лъжливи обекти, то те се подготвят с разрешение на командира на бригадата, тъй като тези мероприятия се подчиняват на общия замисъл на отбраната.
1.7. Добиване и пречистване на вода и оборудването на пункт за водоснабдяване.
Тази задача се организират от батальона със собствени сили, като си използва собствената станция - ВФС - 2,5.
При невъзможност батальонът самостоятелно да осъществи снабдяването си с вода, командирът подготвя заявка и по нея водоснабдяването се извършва от пункт за водоснабдяването на бригадата. При това местни водоизточници се използват само след задължителен контрол на качествата на водата.
2. Дейност на командира на МБ по организиране на задачите по инженерно осигуряване.
Успехът при изпълнението на задачите по инженерно осигуряване отбраната на МБ зависи от стройната организация, което включва:
- своевременно вземане на решение от командира на механизирания батальон и определяне на задачите по инженерното осигуряване;
- даване на конкретни указания по инженерното оборудване на БРО и инженерно осигуряване воденето на боя;
- непрекъснатост, контрол и взискателност от страна на всички командири.
Организатор и непосредствен отговорник на инженерното осигуряване е командирът на батальона. За оказване на помощ и техническо ръководство на работите се привлича командирът на придаденото инженерно подразделение.
За основа на организацията на инженерното осигуряване служат:
- указанията на командира на бригадата по инженерното осигуряване;
- разпореждането по инженерно осигуряване;
- решението на командира на батальона за водене на отбранителния бой.
След като получи заповед за преминаване към отбрана командирът на батальона е длъжен:
- да уточни района и очертанието на предния край;
- да набележи възможните рубежи и направление за развръщане на противника, с цел тяхното преграждане;
- да определи сроковете и реда за изпълнение на задачите по инженерното осигуряване;
- да укаже задачата на придаденото инженерно подразделение;
- да даде указания по инженерното осигуряване и да контролира изпълнението им.
В своите указания командирът на батальона трябва да включи:
- характера, последователността и сроковете за фортификационното оборудване и маскировката на опорните пунктове (позиции);
- основни направления, които трябва да се прикриват със заграждения, какви обекти да се разрушат (да се подготвят за разрушаване), способите и времето за изпълнението на тези задачи;
- силите и средствата, които се привличат за изпълнение на задачите по инженерно осигуряване;
- реда за използване на придадените подразделения на инженерните войски и инженерната техника.
За облекчаване работата на командира, в щаба на батальона предварително се изготвят подробни разчети за оборудването на БРО.
В хода на боя командирът на механизирания батальон е длъжен да следи инженерната обстановка и да вземе необходимите мерки по възстановяване разрушенията на фортификационните съоръжения, гасене на пожари, извършване на пътни работи и др. |
||
